1. Казваше им още и притча, как трябва всякога да се молят, и да се не обленяват;
2. и говореше: Имаше в някой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше.
3. Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми.
4. И до няколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам,
5. а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.
6. И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:
7. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях:
8. Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вяра на земята?
9. И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10. Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12. Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.