21. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,
23. и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;
24. защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят.
25. А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване.
26. И привика едного от слугите и питаше що е това.
27. А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав.
28. И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се.
29. А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал някога да се повеселя и аз с приятелите си;
30. а по що си дойде този твой син който изяде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле.
31. А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е;
32. а трябваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, и загинал бе и намери се.