17. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад!
18. Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе,
19. и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.
20. И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.
21. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,
23. и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;
24. защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят.