12. и по-младият от тях рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си.
13. И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне.
14. И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност.
15. И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.
16. И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше.
17. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад!
18. Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе,
19. и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.
20. И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.
21. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,
23. и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;