Старият Завет

Новият Завет

Лука 14:18-35 Цариградски (BG1871)

18. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.

19. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.

20. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда.

21. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите.

22. И рече рабът: Господарю, както си заповядал стана, и още място има.

23. И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влязат, за да се напълни домът ми;

24. защото ви казвам че никой от онез призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми.

25. И вървяха с него наедно народ много; и обърна се та им рече:

26. Ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик.

27. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик.

28. Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара?

29. да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват

30. и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара.

31. Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет?

32. Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир.

33. Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик.

34. Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи?

35. Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.

Прочетете пълната глава Лука 14