12. Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено.
13. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи;
14. и ще бъдеш блажен; защото нямат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.
15. Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хляб в царството Божие.
16. А той му рече: Някой си человек направи вечеря голяма, и покани мнозина.
17. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.
18. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.
19. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.
20. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда.
21. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите.
22. И рече рабът: Господарю, както си заповядал стана, и още място има.
23. И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влязат, за да се напълни домът ми;
24. защото ви казвам че никой от онез призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми.
25. И вървяха с него наедно народ много; и обърна се та им рече:
26. Ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик.
27. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик.
28. Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара?
29. да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват