11. Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.
12. Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено.
13. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи;
14. и ще бъдеш блажен; защото нямат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.
15. Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хляб в царството Божие.
16. А той му рече: Някой си человек направи вечеря голяма, и покани мнозина.
17. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.
18. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.
19. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.
20. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда.
21. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите.