1. И една събота когато дойде той в къщата на някого си началника на Фарисеите да яде хляб, те имаха очите си на него.
2. И, ето, имаше пред него някой си человек красничав.
3. И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели някой в събота?
4. А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го.
5. И отговори на тях и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден?
6. И не можаха на това да му се отговорят.
7. Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им:
8. Кога те кани някой на свадба, не седай на първото място, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе,
9. и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай място на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното място.
10. На кога те поканят, иди и седни на последното място, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно.
11. Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.
12. Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено.
13. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи;
14. и ще бъдеш блажен; защото нямат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.
15. Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хляб в царството Божие.
16. А той му рече: Някой си человек направи вечеря голяма, и покани мнозина.
17. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.
18. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.