7. И рече на лозаря: Ето три години как ида да търся плод от тази смоковница, и не намервам: отсечи я; защо да запраздня и земята?
8. А той отговори и рече му: Господарю, остави я и това лето, докле разкопая около нея и насипя тор;
9. и ако даде плод, добре; ако ли не, подир това ще я отсечеш.
10. И една събота поучаваше в едно от съборищата;
11. и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи.
12. Като я видя Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си.
13. И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога.
14. И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които трябва да работите: в тях прочее идвайте и целете се, а не съботен ден.
15. Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява?
16. А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?
17. И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противяха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.
18. Казваше още: На какво е подобно царството Божие? и на що да го уприлича?
19. Подобно е на зърно синапово, което человек взе и посея го в градината си; и порасте и стана дърво голямо, и птиците небесни превитаваха в неговите ветви.
20. И пак рече: На какво да уподобя царството Божие?
21. Подобно е на квас който като го взе жена скри го в три мери брашно докле се вкисна всичкото.
22. И като отиваше в Ерусалим, минуваше през градовете и през селата та поучаваше.