14. И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които трябва да работите: в тях прочее идвайте и целете се, а не съботен ден.
15. Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява?
16. А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?
17. И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противяха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.
18. Казваше още: На какво е подобно царството Божие? и на що да го уприлича?
19. Подобно е на зърно синапово, което человек взе и посея го в градината си; и порасте и стана дърво голямо, и птиците небесни превитаваха в неговите ветви.
20. И пак рече: На какво да уподобя царството Божие?
21. Подобно е на квас който като го взе жена скри го в три мери брашно докле се вкисна всичкото.
22. И като отиваше в Ерусалим, минуваше през градовете и през селата та поучаваше.
23. И някой си му рече: Господи, малцина ли са които ще се спасят? А той им рече:
24. Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат, и не ще да могат.
25. След като стане стопанинът на къщата и затвори вратата, а вие останете вън, и наченете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, Господи, отвори ни, и той отговори и ви рече: Не ви зная от къде сте;
26. тогаз ще наченете да казвате: Ядохме пред тебе и пихме; и на нашите улици си поучавал.
27. И ще рече: Казвам ви, не ви зная от къде сте: махнете се от мене всинца които работите неправда.
28. Там ще бъде плач и скърцане със съби кога видите Авраама и Исаака и Якова и всите пророци в царството Божие, а вас че сте изпъдени вън.
29. И ще дойдат от изток и запад, и от север и юг, и ще седнат в царството Божие.