18. Защото ако е наследието от закона не е вече от обещание; но Аврааму с обещание го подари Бог.
19. И тъй, защо се даде законът? Приложи се по причина на престъпленията докле дойде семето към което стана обещанието; още, този закон вчинен бе чрез ангелите с ръката на един ходатай.
20. Но ходатаят не е на едного; а Бог е един.
21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако би се дал закон който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да е от закона.
22. Но писанието затвори всичко под грях, за да се даде обещанието от вярата в Исуса Христа на тези които вярват.
23. А преди да дойде вярата бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата която имаше да се открие;
24. така щото законът стана нам детеводител към Христа да се оправдаем чрез вярата;
25. но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Исуса;
27. понеже всинца които сте се в Христа кръстили, в Христа сте се обрекли.
28. Няма вече Юдеин, нито Елин, няма раб, нито свободен, няма мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса.
29. Ако ли сте вие Христови, то сте семе Авраамово, и по обещание наследници.