глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6

Старият Завет

Новият Завет

Галатяни 3 Цариградски (BG1871)

1. О несмислени Галатяни, кой ви омая да се не покорявате на истината, вие пред очите на които Исус Христос се предначерта разпнат между вас?

2. Това само искам да науча от вас: От делата на закона ли приехте Духа, или от слушането на вярата?

3. Толкоз ли сте несмислени че като започнахте с Дух, сега свършвате с плът?

4. Напусто ли толкоз пострадахте? ако наистина да е напусто!

5. Този който ви дава Духа и действува чудеса между вас, от делата на закона ли или от слушането на вярата прави това?

6. както Авраам повярва в Бога, и вмени му се за правда.

7. И тъй, познайте че тези които вярват, те са синове Авраамови.

8. И писанието, като предвидя че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвъзвести Аврааму: "В тебе ще се благославят всите народи."

9. Така щото тези които вярват благославят се наедно с вернаго Авраама.

10. Защото които са от делата на закона под клетва са, понеже е писано: "Проклет всеки който не пребъде във всичко което е писано в книгата на законът за да го прави."

11. А то, че никой не се оправдава чрез закона пред Бога, явно е по това че "праведният чрез вяра ще живее."

12. И законът не е от вяра; но "человекът който прави това което заповядва законът, ще живее чрез него."

13. Христос ни изкупи от клетвата на закона, понеже той стана клетва за нас; защото е писано: "Проклет всеки който виси на дърво;"

14. за да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемем обещанието на Духа чрез вярата.

15. Братие, по человечески говоря; но и человеческо завещание, като е потвърдено, никой го не разваля нито прилага в него нещо.

16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговото семе; не казва: "И на семената," като за много, но като за едного: "И на семето твое," което е Христос.

17. И това казвам, че завет предутвърден от Бога в Христа не може да го развали закон станал след четиристотин и тридесет години така щото да унищожи обещанието.

18. Защото ако е наследието от закона не е вече от обещание; но Аврааму с обещание го подари Бог.

19. И тъй, защо се даде законът? Приложи се по причина на престъпленията докле дойде семето към което стана обещанието; още, този закон вчинен бе чрез ангелите с ръката на един ходатай.

20. Но ходатаят не е на едного; а Бог е един.

21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако би се дал закон който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да е от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, за да се даде обещанието от вярата в Исуса Христа на тези които вярват.

23. А преди да дойде вярата бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата която имаше да се открие;

24. така щото законът стана нам детеводител към Христа да се оправдаем чрез вярата;

25. но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Исуса;

27. понеже всинца които сте се в Христа кръстили, в Христа сте се обрекли.

28. Няма вече Юдеин, нито Елин, няма раб, нито свободен, няма мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса.

29. Ако ли сте вие Христови, то сте семе Авраамово, и по обещание наследници.