Старият Завет

Новият Завет

Филипяни 2:1-11 Цариградски (BG1871)

1. И тъй, ако има някое утешение в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосердие и съжаление,

2. изпълнете радостта ми да мислите все едно всички, да имате еднаква любов, да сте единодушни и единомислени.

3. Да не правите нищо от съперничество или от тщеславие, но по смиреномъдрие всеки един да има другиго по-горен от себе си.

4. Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите.

5. Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса;

6. който в образ Божий като бе не го помисли похищение да е равен Богу,

7. но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците;

8. и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст.

9. За това и Бог го превъзвиши, и подари му име което е над всяко друго име;

10. така щото на Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните,

11. и всеки език да изповяда че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Прочетете пълната глава Филипяни 2