Старият Завет

Новият Завет

Евреи 10:26-35 Цариградски (BG1871)

26. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27. но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.

28. Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:

29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!

30. Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."

31. Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго.

32. Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания,

33. кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.

34. Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.

35. И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние.

Прочетете пълната глава Евреи 10