25. да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.
28. Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:
29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!
30. Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."
31. Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго.
32. Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания,
33. кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.
34. Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.
35. И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние.
36. Защото ви трябва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.
37. Защото още твърде малко време и "ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави."
38. "А праведният от вярата ще живее;" и "ако се дръпне някой назад, не ще да благоволи в него душата ми."
39. Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които вярват за спасение на душата.