25. да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.
28. Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:
29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!
30. Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."
31. Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго.