20. през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тяло измито в чиста вода:
23. нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;
24. и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25. да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.
28. Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:
29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!
30. Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."
31. Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго.