17. Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.
18. И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово.
19. А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;
20. защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21. А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.
22. Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.
23. И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24. А те като чуха възвисиха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тях,
25. който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: "Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща?
26. Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов."
27. Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев,
28. да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде.
29. И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение,
30. ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса.
31. И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповядваха словото Божие с дързновение.
32. А множеството които бяха повярвали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.
33. И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат бе над всички тях.
34. И никой от тях не беше в лишение, защото всички които бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,
35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му трябваше.
36. Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин,