13. А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумяха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса.
14. А като видяха изцеления человек че стои с тях нямаха що да рекат на среща.
15. И от как им повелеха да излязат вън от съборището, посъветваха се помежду си
16. и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тях; и не можем да речем че не е станало.
17. Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.
18. И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово.
19. А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;
20. защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21. А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.
22. Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.
23. И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24. А те като чуха възвисиха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тях,
25. който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: "Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща?
26. Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов."
27. Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев,
28. да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде.