2. А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата.
3. Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повеляваш да ме бият?
4. А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш?
5. И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: "Да не злословиш началника на народа си."
6. И понеже разумя Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите.
7. И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството.
8. Защото Садукеите казват че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповядват и двете.
9. И стана глъчка голяма; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу.
10. И понеже стана разпрята голяма, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта.
11. И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така трябва са свидетелствуваш и в Рим.