5. както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които бяха там за да ги накажат.
6. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето.
7. И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?
8. А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.
9. А тези които бяха с мене светлината видяха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.
10. И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.
11. И понеже от бляска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск.
12. И някой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,
13. дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.
14. А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;
15. защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видял и чул.
16. И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.
17. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.
18. и видях го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.
19. И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които вярваха в тебе;