30. И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.
31. И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;
32. и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тях. А те като видяха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.
33. Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.
34. А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповяда да го закарат в крепостта.
35. А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.
36. Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.
37. И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?
38. А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди няколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39. И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.
40. И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като стана голямо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше: