5. Те като бяха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;
6. а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
7. И в първия ден на седмицата, когато бяха събрани учениците за преломяването на хляба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тях; и простря словото до среднощ.
8. И горяха свещи много в горницата дето бяха събрани.
9. И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.
10. И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.
11. След това възлезе горе, преломи хляб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
12. А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
13. А ние влязохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щяхме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.
14. И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
15. И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседяхме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.
16. Защото Павел разсъди да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17. А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.
18. И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,