11. След това възлезе горе, преломи хляб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
12. А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
13. А ние влязохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щяхме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.
14. И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
15. И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседяхме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.
16. Защото Павел разсъди да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17. А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.
18. И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,
19. в служение на Господа с всяко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;
20. как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,
21. като проповядвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Исуса Христа.
22. И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,
23. освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.
24. Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.