14. Тогаз братята по-скоро отпратиха Павла да иде къде морето; а Сила и Тимотей останаха там.
15. А тези които придружаваха Павла заведоха го до Атина; и като взеха от него заповед до Сила и Тимотея за да дойдат колкото по-скоро при него, тръгнаха си.
16. А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли.
17. И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха.
18. И някои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповядваше Исуса и възкресението.
19. И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разумя какво е това ново учение което ти проповядваш?
20. Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то.
21. А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново.
22. И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни.