42. И когато излязваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповядат и тям тези думи до събота.
43. И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тях убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
44. И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие.
45. А Юдеите като видяха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше.
46. Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповяда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците;
47. защото така ни заповяда Господ: "Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята."
48. И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и повярваха всички които бяха отредени за вечния живот.
49. И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна.
50. А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си.
51. А те отърсиха на тях и праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52. И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет.