20. но стани и слез та иди с тях и никак се не съмнявай, защото аз ги съм проводил.
21. И като слезе Петър при человеците проводените до него от Корнилия, рече: Ето, аз съм когото търсите: за коя причина дойдохте?
22. А те рекоха: Корнилий стотник, человек праведен и богобоязлив, и свидетелстуван от всичкия народ Юдейски, прие заповед от Бога чрез един свет ангел да те призове у дома си и да чуе думи от тебе.
23. Тогава ги покани вътре и угости ги. И на утринта Петър излезе с тях; а с него отидоха и някои от братята които бяха в Иопия.
24. И на другият ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги очакваше, като бе свикал роднините си и ближните си приятели.
25. И когато влязваше Петър, Корнилия го посрещна, и падна на нозете му и поклони се.
26. А Петър го дигна и рече: Стани; и сам аз съм человек.
27. И като се разговаряше с него, влезе и намери мнозина събрани.
28. И рече им: Вие знаете че не е простено на человек Юдеянин да има сношение или да се сближава с иноплеменник; Бог обаче ми показа да не казвам ни на едного человека мръсен или нечист.
29. За това, и като ме повикахте дойдох без противоречие; и тъй, питам ви за коя причина ме призовахте?
30. И Корнилий рече: Преди четири дена, до този час държах пост, и часа по девет като се молех Богу в къщата си, ето, застана пред мене человек в светло облекло.
31. И казва: Корнилие, послушана биде твоята молитва, и твоите милостини поменаха се пред Бога;