7. и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.
8. Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си;
9. но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;
10. който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,
11. когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.
12. Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.
13. Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;
14. както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.
15. И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,
16. и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.
17. И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?
18. Верен е Бог че словото ни към вас не стана Ей и Не.
19. Защото Исус Христос, Син Божий, проповяданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.
20. Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.