Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 1:13-24 Цариградски (BG1871)

13. Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;

14. както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.

15. И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,

16. и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.

17. И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?

18. Верен е Бог че словото ни към вас не стана Ей и Не.

19. Защото Исус Христос, Син Божий, проповяданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.

20. Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.

21. А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог;

22. който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни.

23. И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт:

24. не че имаме власт на вярата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез вярата стоите.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 1