11. когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.
12. Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.
13. Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;
14. както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.
15. И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,
16. и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.
17. И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?
18. Верен е Бог че словото ни към вас не стана Ей и Не.
19. Защото Исус Христос, Син Божий, проповяданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.
20. Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.
21. А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог;