3. Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама;
4. но както бяхме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни.
5. Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме някога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел;
6. нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;)
7. но бяхме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си.
8. Така, като имахме гореща любов към вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам.
9. Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, деня и нощя като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповядахме вам евангелието Божие.
10. Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас вярващите;
11. както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме
12. да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава.