4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов; а друг: Аз съм Аполосов; не сте ли плътски?
5. Кой е прочее Павел, и кой е Аполос? Не са ли служители чрез които повярвахте, и то както е Господ всякому дал?
6. Аз насадих, Аполос напои; но Бог възрасти.
7. Тъй щото, нито който сади е нещо, нито който пои, но Бог който възрастява,
8. А който сади и който пои едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата.
9. Защото ние сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия, Божие здание.
10. Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него.
11. Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос.
12. И на това основание отгоре ако зиде някой злато, сребро, драгоценни камене, дърве, сено, слама,
13. всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънът ще изпита всекиму каква е работата.
14. На когото работата която е зидал устои, той ще вземе заплата.
15. А на когото работата изгори, ще се отщети; а сам той ще се избави, но тъй като из огън.
16. Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас?
17. Ако развали някой Божия храм, него ще Бог да развали, защото храмът Божий е свет, който храм сте вие.
18. Никой да се не лъже; ако някой отпомежду ви мисли че е мъдър на този свят, да стане безумен, за да бъде мъдър.
19. Защото мъдростта на този свят е безумие пред Бога; понеже е писано: "Улавя мъдрите в пронирството им;"
20. и пак: "Господ знае помишленията на мъдрите че са суетни."
21. И тъй, никой да се не хвали с человеците; защото всичко е ваше;
22. Павел ли, или Аполос, или Кифа, или свят, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещото; всичко е ваше;
23. и вие Христови, а Христос Божий.