1. Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.
2. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгоряване, а любов нямам, нищо не се ползувам.
4. Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,
5. не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,
6. на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,
7. всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:
9. Защото от части знаем, и от части пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.
12. Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.
13. А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.