19. Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20. Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
21. Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.