4. Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
5. Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6. Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7. Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8. Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9. <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10. Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11. И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12. Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13. Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14. Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
15. Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16. Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17. Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.