1. Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2. Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
3. <Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4. Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
5. Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6. Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7. Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8. Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9. <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10. Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11. И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.