5. И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6. В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7. И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.
8. Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9. И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.
10. И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
11. И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12. И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13. Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.