1. (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2. Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4. На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5. Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8. Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9. Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10. На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.