8. Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9. <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
10. И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
12. То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
13. Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
16. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17. И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18. <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.