12. То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
13. Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
16. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17. И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18. <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
19. Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20. Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.
21. Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22. Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
23. Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;