1. (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
2. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3. Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4. Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5. Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6. <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.