1. (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
2. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3. Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4. Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5. Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6. <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
7. Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8. Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9. <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
10. И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,