8. Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9. Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10. Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.
11. Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
12. Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13. Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15. Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16. Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.
17. Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.