15. Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16. Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.
17. Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.
18. Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19. Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20. Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21. А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22. Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.