4. <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град
5. Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7. И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;