25. Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26. Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.
27. Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28. Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.