14. За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.
15. Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.
16. Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места <ще направя> равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.
17. Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.
18. Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.
19. Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, <когото> изпращам? Кой е сляп както предания <Богу>, И сляп както служителя Господен?
20. Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.
21. Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.
22. Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.
23. Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?
24. Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.
25. Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.