глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66

Старият Завет

Новият Завет

Исая 42 Ревизиран (BG1940)

1. Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.

2. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.

3. Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.

4. Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.

5. Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:

6. Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,

7. За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.

8. Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.

9. Ето, нещата <предсказани> от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.

10. Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.

11. Пустинята и градовете й нека извикат с висок <глас>, Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села {Т.е. Скалата.}, Нека възклицават от върховете на планините,

12. Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.

13. Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;

14. За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.

15. Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.

16. Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места <ще направя> равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.

17. Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.

18. Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.

19. Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, <когото> изпращам? Кой е сляп както предания <Богу>, И сляп както служителя Господен?

20. Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.

21. Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.

22. Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.

23. Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?

24. Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.

25. Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.