15. При това Господното слово дойде към мене и рече:
16. Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.
17. Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на <жалеещи> човеци.
18. И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.
19. Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?
20. Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:
21. Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.
22. И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на <жалеещи> човеци няма да ядете;
23. гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.
24. Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.
25. А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -
26. в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?
27. В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.