1. А в деветата година, десетия месец, на десетия <ден> от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:
2. Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; <защото> в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.
3. И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.
4. Събери в него късовете <за варене>, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.
5. Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.
6. Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.
7. Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.
8. Аз изложих на гол камък кръвта, <която изля>, за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.
9. Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.
10. Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.
11. Тогава тури <котела> празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.
12. Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.
13. Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.
14. Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.
15. При това Господното слово дойде към мене и рече:
16. Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.
17. Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на <жалеещи> човеци.
18. И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.
19. Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?
20. Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:
21. Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.
22. И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на <жалеещи> човеци няма да ядете;
23. гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.
24. Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.
25. А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -
26. в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?
27. В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.